The Economist: Войната в Украйна очертава контурите на нова Европа
Агенция " Фокус “ показва превод на разбора на английския The Economist без редакторска интервенция и с уточнението, че той отразява само гледната точка на създателя му.
В резултат на военните дейности на Русия в Украйна стартират да се обрисуват контурите на нова Европа. В нейните източни и северни околности Финландия и Швеция се причисляват към НАТО. Украйна и Молдова получиха от Европейския съюз статут на претенденти за участие в елитния клуб, състоящ се от 27 страни. Дълбоки промени настъпват и в историческия център на Европа. След неловка пауза водачите на Франция и Германия се пробват да схванат какво значи всичко това за страните им и по какъв начин могат да преодолеят разликите си.
Френско-германското рестартиране стартира, най-малко алегорично. На 6 юни канцлерът на Федерална Република Германия Олаф Шолц одобри френския президент Еманюел Макрон в Потсдам, където живее. Двамата се разходиха из китното градче, а по-късно вечеряха съвсем три часа. Срещата им бе част от напъните да се преодолее интервалът на взаимно неспокойствие. Ситуацията доближи връх предходната есен, когато Франция анулира взаимно съвещание на кабинетите в Берлин и Париж. Сега такова бе проведено. И германците поканиха Макрон да пристигна през юли на цялостно държавно посещаване, първото по рода си от 23 години.
Всяка страна е изправена пред провокации, които заплашват нейните основи. Въоръженият спор в Украйна обърна с главата надолу следвоенния стопански модел на Германия, който се основаваше на евтини съветски енергийни запаси и експорт за Китай. Страната се отхвърли от съветския природен газ. Десетилетия наред Берлин не признаваше самата концепция за потребление на твърда мощ, само че в този момент Германия прави великодушни военни доставки на Украйна. Тя ще похарчи спомагателни 100 милиарда евро за личното си превъоръжаване. Ще мине доста време преди Zeitenwende (исторически преломен момент) да даде стремежи резултат, само че Германия се трансформира.
Във Франция измененията са по-малко забележими, само че също толкоз значими. Не става въпрос за икономическия модел, който е по-малко подвластен от износа, в сравнение с немската стопанска система. Не, с помощта на нуклеарната сила Франция не зависи от съветския газ. По-скоро Париж през днешния ден е ангажиран с преосмисляне на европейските граници, съюзи и проблеми със сигурността. Франция обичайно не е толкоз въодушевена по отношение на разширението на Европейски Съюз и третира страните от Централна и Източна Европа като младши сътрудници. През 2003 година президентът Жак Ширак подцени източноевропейските страни, които се стремяха към участие в Европейски Съюз, когато те пожелаха да поддържат американската интервенция в Ирак (Франция се опълчи на решението на САЩ), като съобщи, че са „ пропуснали опцията си да замълчат “. И даже през 2019 година Франция наложи несъгласие на договарянията с Албания и Северна Македония за участие в Европейски Съюз.
Войната в Украйна форсира структурните промени. Новината бе поддръжката на Франция за концепцията за разширение на Европейски Съюз. По време на посещаване в Киев през юни предходната година Макрон се застъпи за даването на Украйна и Молдова на статут на кандидатки за участие в Общността. Освен това Франция анулира ветото върху кандидатурите на Албания и Северна Македония. В тирада на 31 март в Словакия Макрон ненадейно разгласи, че разширението на Европейски Съюз би трябвало да стане " допустимо най-скоро “.
„ За нас въпросът не е дали би трябвало да се разтеглим или не, а по какъв начин да го създадем “, напомня изданието думите ми. Спомняйки си за Ширак, Макрон призна пред публиката от Централна и Източна Европа, присъстваща там: " Понякога пропускахме опцията да слушаме “.
Подобни изявления са успокояващи за тези, които обезпокоеното смятаха, че предлагането на Макрон за Европейска политическа общественост е трик за закъснение на процеса на разширение на Европейски Съюз. Създадена да сплоти страни от Англия до Грузия, тази платформа би трябвало да организира конференции два пъти годишно. Втората среща на Общността се състоя на 1 юни, единствено на 20 километра от украинската граница. Тъй като президентът на страната Володимир Зеленски участва на срещата, тя се трансформира в проява на единение с воюващата Украйна, както и поддръжка за нейната хазаин - Молдова. Сега Франция вижда границите на Европейски Съюз като разпростряли се на изток. Бившият консултант на Макрон по европейските въпроси, Александър Адам, написа неотдавна, че съветският териториален ревизионизъм е трансформирал разширението в " геополитическа нужда... към този момент няма постоянна сива зона сред Европейски Съюз и Русия и такава е невъзможна “.
Втората структурна смяна във Франция е обвързвана със сферата на сигурността. Макрон желае Европа да направи повече за личната си отбрана и да разчита по-малко на Америка, изключително преди изборите през 2024 година Европейците към момента се притесняват, че сходни диалози ще отслабят решимостта на Америка да пази континента в сигурност. Въпреки това, заради новите геополитически трендове, Франция става все по-войнствена. В Братислава Макрон насочи апел да се даде на Украйна " път към участие в НАТО “ на срещата на върха във Вилнюс през юли. Това е коренен поврат за френския водач, който разгласи НАТО за намиращ се в положение на " мозъчна гибел “ през 2019 година и към момента не е склонен Алиансът да работи отвън Европа.
Във Франция през днешния ден се водят съществени диалози по какъв начин да се обезпечат на Украйна цялостни и надеждни гаранции за сигурност. Министрите на защитата ще се срещнат в Париж на 19 юни, с цел да обсъдят европейската въздушна защита и оръжията за поразяване на цели надълбоко в територията на съперник. Макрон даже предложи да организира полемика за френските нуклеарни оръжия.
Днес, когато Германия и Франция мислят за оформянето на нова Европа и по какъв начин да се приспособяват към новите й условия, те ще срещнат доста компликации в своите полемики. Единият водач е сбит и внимателен, другият е придирчив и подготвен да поема опасности. Поради това им е мъчно да намерят общ език. Сега те са съгласни с концепцията за разширение, само че ще се изправят пред сложни полемики за новите правила на вътрешното действие на Европейски Съюз, което ще бъде въведения към по-нататъшно разширение. Остават различия по отношение на нуклеарната сила, военните поръчки и бюджетните правила. Германия, сходно на Америка, се тормози от приемането на Украйна в НАТО. Тя е ядосана от периодическите пристъпи на откровеност на Макрон. И Франция е недоволна от объркването в ръководещата коалиция на Шолц и нейната тромавост.
Руските военни дейности в Украйна научиха европейците, че тяхната континентална организация, под каквато и форма да е, е доста по-обширна от връзките сред Париж и Берлин. Днес Германия е по-малко обезпокоена и раздразнена от преди, що се отнася до Франция. А Франция е по-склонна да се среща с други страни от Европейски Съюз. В Европейския съюз обаче съвсем нищо не се прави без взаимното единодушие на Франция и Германия. По предписание те не са съгласни по множеството въпроси, само че имат задоволително воля, с цел да преодолеят тези разлики. Тази дарба на Париж и Берлин е доста значима за оформянето на контурите на тази нова Европа.
